Преди време споделих някои неща, които бих искала някой да ми беше казал в началото относно отговорността и поставянето на граници. 

В този пост искам да обърна внимание на няколко неща, които ми се искаше да знам за това какво се случва вътре в нас, когато започваме да изграждаме кариерата си. 

Защото освен процеси, задачи и срокове, има и друга, невидима страна на тази професия – съмненията, умората, ученето по пътя и постепенното изграждане на увереност. 

„Ще се съмняваш в себе си, дори когато се справяш“ 

Така нареченият „импостър синдром“ е изненадващо често срещан при хора, които всъщност се справят добре. Колкото повече отговорности имаш, толкова повече осъзнаваш колко много неща все още не знаеш. И това понякога те кара да се чудиш дали наистина си на правилното място. 

Истината е, че съмнението не означава, че не се справяш. Понякога то просто означава, че ти пука достатъчно, за да искаш да се справяш добре. 

С времето започваш да разбираш нещо важно: почти всеки човек, който поема повече отговорности, минава през подобни моменти. Разликата не е в това дали се съмняваш, а в това дали продължаваш въпреки съмнението. 

И може би най-изненадващото осъзнаване е, че дори хората, които изглеждат най-уверени, понякога се чувстват по същия начин. 

Просто са се научили да не позволяват на това усещане да ги спира. 

„Прегарянето не идва изведнъж“ 

Прегарянето рядко се появява като внезапно чувство. Не се събуждаш сутрин с мисълта „днес съм в бърнаут“. По-често започва от малките решения, които вземаме всеки ден: „ще поема още един проект“, „трябва да издържа на напрежението още един месец“, „само още два часа работа днес“. И някъде по пътя започваш да усещаш, че си постоянно уморен, раздразнителен и нямаш енергия за нещата, които преди са ти носели удоволствие. 

В поста „Защо е важно да се поставят ясни граници още в началото“ разказвам по-подробно за ситуация, която ме доведе до прегаряне, за което реално и аз имах своята вина. Но имаше ясни симптоми, които избрах да игнорирам, защото в онзи момент ми се струваха маловажни или просто временни.  

Прегарянето не идва изведнъж. То се натрупва бавно. Затова е важно да обръщаме внимание на сигналите, вместо да ги омаловажаваме или отлагаме. 

„Не е нужно да доказваш стойността си всеки ден“ 

Следвайки темата за прегарянето, искам да наблегна на още нещо важно: не е нужно да доказваме стойността си всеки ден. Особено когато това се случва с цената на собствената ни енергия, спокойствие и здраве.  

Особено в началото на кариерата ни често имаме усещането, че е нужно постоянно да доказваме, че заслужаваме ролята си. До известна степен това е нормално. Но в този етап от развитието ни фокусът би трябвало да бъде по-скоро върху ученето, натрупването на нови знания и развиването на умения, а не върху непрекъснатото доказване. 

С времето започваш да разбираш, че стойността ти не се измерва с това колко много работа поемаш, а с това как допринасяш за работата на екипа и за развитието на проекта. 

Понякога най-доброто решение не е да направиш още нещо, а да спреш за момент и да си зададеш въпроса: „Правя ли това, защото е наистина необходимо, или защото имам нужда да докажа нещо?“. 

Това разграничение не винаги е лесно. Но с времето започваш да го усещаш. 

„Ще се учиш постоянно и никога няма да приключиш“ 

Не знам дали при вас е било така, но аз си спомням как, когато бях в гимназията си мислех: „след като завърша, ми остават няколко години в университета и това е – приключвам с образованието“.  

Оказа се, че реалността изглежда доста по-различно. При мен точно тогава започна истинското учене, защото вече знаех, че знанията ще бъдат директно приложени в ежедневието на работата ми. И този процес всъщност никога не спира. 

С времето започваш да осъзнаваш, че развитието в една професия не е момент, който достигаш, а процес, който продължава постоянно. За да се изградим като надеждни професионалисти, е необходимо непрекъснато да се подобряваме, да търсим нови знания, да идентифицираме сферите, в които можем да станем по-добри, и по този начин постепенно да растем. 

И честно казано, може би точно това прави тази работа интересна толкова дълго време. 

В крайна сметка  

Може би, дори и някой да ми беше казал всичко това, преди да го изживея, едва ли щях наистина да разбера какво има предвид. Вероятно пак щях да науча тези уроци по същия начин – чрез опита.  

Но това, на което искам да обърна внимание, е, че всички тези съмнения и колебания са напълно нормална част от пътя. Понякога именно те са знак, че растем.